Karamalakov Rules

2007-04-07T21:32:00.000+02:00

Today was the worst day
I went through hell
I wish I could remove it from my mind

Two months away from you
But I couldn't tell
I thought that everything was gonna be just fine

The postcard that you wrote
With that stupid little note
Something wasn't quite right about it
It smelt like cheap perfume
And it didn't smell like you
There is no way you can get around it
Because you wrote:

"I wish you were her"
You left out the 'e'
You left without me
And now you're somewhere out there
With some bitch, slut, pyscho-babe
I hate you--why are guys so lame?
Everything I gave you
I want everything back but you

The first time you tell me all along
That you weren't the right one for me
My friends tried to tell me to be strong
I bet you didn't think that I would see

The postcard that you wrote
With that stupid little note
Something wasn't quite right about it
I wanna see you cry
Like I did a thousand times
Now you're losing me
You're losing me now
Because you wrote:

"I wish you were her"
You left out the 'e'
You left without me
And now you're somewhere out there
With some bitch, slut, pyscho-babe
I hate you--why are guys so lame?
Everything I gave you
I want everything back but you

2007-02-26T11:08:00.000+01:00

From the moment I have met you, all those years ago, not a day has gone by without even think of you. And now, when I am with you again I am in agony. The closer I get to you, the worse it gets. The thought of not being with you… I can’t breath! I am hunted by the kiss that you should have never given me. My heart is beating hoping that that kiss will not become a scar. You are in my very soul, tormenting me. What can I do? I will do anything that you ask… If you are suffering as much as I do, please tell me!

2007-02-07T21:29:00.000+01:00

Ancestors, I ask you for your guidance. Blessed mother, come to me with the Gods’ desire for my future. Blessed father, watch over my wife and son with a ready sword. Whisper to them that I live only to hold them again, for all else is dust and air. Ancestors, I honor you and will try to live with the dignity that you have taught me. And whatever happens, I know that some day, my family will greet me in the afterlife.

2007-02-07T21:20:00.000+01:00

Тези редове написах преди близо година, на една госпожица, която смятах че ги заслужaва. Тогава просто ги написах, в час по нещо си, без да разбирам, че съм погледнал в бъдещето и в безперспективността на моите мечти. Тогава беше различно, а сега, когато думите се превърнаха в реалност, дори не можем да се погледнем в очите. В превод, не че обичам да се превеждам, но все пак звучи така:

<>Ако ме обичаш – обичай ме.
Ако ме искаш – искай ме.
Ако се нуждаеш от мен – повикай ме.
Но знай:Никога не ще те обичам,
Никога не ще те искам,
Никога не ще те повикам.
Друг те избра,
Друг твоята любов опозна.
И в теб бъдеще видя.
А моето – то умря.
Негова бъди!

<>А оригиналът, на този иначе толкова симпатичен език.....
Si me amas – ámame.
Si me quieres – quiéreme.
Si me necesitas – llámame. <>
Pero que lo sepas:
Nunca más te amaré,
Nunca más te querré,
Nunca más te llamaré
Otro te escogió,
Otro tu amor conoció
Y en ti su futuro vio.
Y el mío - murió.
¡Sé suya!
Знам, че с нея ще се видим в ада и там няма как да се избягваме.

2007-02-02T22:13:00.000+01:00

Que dieu me pardonne si j'ai toujours voulu vivre ma vie comme je voulais, sans en parler. Personne n'avait jamais vraiment compris tout ce dont j'ai pu manquer étant tout petit. Et j'en ai gardé des séquelles, je fais le bien, le mal, je voulais voler de mes propres ailes. Ça me fout la rage et ça me donne l'envie de réussir. Le jour ou j'ai tourné la page je me suis dit que plus rien ne pouvait me détruire. Et c'est ce qui fait de moi qui je suis aujourd'hui, qui fait que je me bats peu importe le prix. Et c'est ce qui fait que je n'ai peur de rien. Je suis pas là pour rien, je reprendrai ce qu'on m'a pris. Que dieu me pardonne si je profite un peu trop de ce que j'ai aujourd'hui, qui est un peu trop. La vie me regarde, je lui tire chaque sourire. Mon seul péché aujourd'hui c'est de réussir. Je fais ma vie comme je la rêvais sous les bombes, quand j'avais rien, je le dit j'en ai pas honte. J'ai bossé comme un chien pour tout reconstruire, mais j'en donne en retour à ceux que ça peut servir. Mon nom, mes origines, mon sang, font que je regarde droit devant, plus rien peut me stopper maintenant. Trop tard. J'ai des masses de choses à faire, dans ma tête tout est bien clair, j'y vais pour le maximum. Que Dieu me pardonne, de pas donner assez de temps à ceux que j'aime, de pas leur dire assez souvent que je les aime, de n'avoir la tête que dans mes affaires, d'essayer toujours de valoir plus cher. Dans la vie que j’ai choisi, y'a des hauts, y'a des bas, c’est le chemin que j'ai pris, y'a des risques à chaque pas. Je le vis tous les jours et je suis fier d'être là, et c'est comme ça. Et c'est ce qui fait que j'ai peur de rien. Et je suis pas là pour rien.

2007-01-19T20:37:00.000+01:00

По случай 14 февруари реших да ви дам един невероятен текст на един невероятен език. Поне се опитайте да се докоснете до музиката му, поне това. Пожелавам неповторим празник на всички, които ще празнуват. На останалите – нека да се утешим с красиви думи!

Era una noche de Primavera, silenciosa y fragante. El aire agitaba las ramas de los árboles con blando movimiento, y la luna iluminaba por un instante la sombra y el misterio de los follajes. Sentíase pasar por el jardín un largo estremecimiento y luego todo quedaba en esa amorosa paz de las noches serenas. En el azul profundo temblaban las estrellas, y la quietud del jardín parecía mayor que la quietud del cielo. A lo lejos, el mar misterioso y ondulante exhalaba su eterna queja. Las dormidas olas fosforecían al pasar tumbando los delfines, y una vela latina cruzaba el horizonte bajo la luna pálida.

Yo recorría un sendero orillado por floridos rosales: las luciérnagas brillaban al pie de los arbustos, el aire era fragante, y el más leve soplo bastaba para deshojar en los tallos las rosas marchitas. Yo sentía esa vaga y romántica tristeza que encanta los enamoramientos juveniles, con la leyenda de los grandes y trágicos dolores que se visten a la usanza antigua. Consideraba la herida de mi corazón como aquellas que no tienen cura y pensaba que de un modo fatal decidiría de mi suerte. Con extremos verterianos soñaba superar a todos los amantes que en el mundo han sido, y por infortunados y leales pasaron a la historia, y aun asomaron más de un a vez lacrimosa en las cantigas del vulgo. Desgraciadamente, qudéme sin superarlos, porque tales romanticismos nunca fueron otra cosa que un perfume derramado sobre todos mis amores de juventud. ¡Locuras gentiles y fugaces que duraban algunas horas, y que, sin duda, por eso, me han hecho suspirar y sonreír toda la vida!

(Sonata de primavera)

2007-01-12T21:41:00.000+01:00

Балкански сценарий за ЕС

2007 г.- България е приета в ЕС.
2010 г.- Румъния е приета в ЕС.
2015 г. Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС.
2017 г.- Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС.
2018 г.- За първи път европейска институция назначава румънец на висок пост. Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата на техните съседи и най-добрите си приятели.
2019 г.- Служителите от балканските страни представляват 10% oт европейската администрация.
2022 г.- Служителите от балканските страни представляват 60% от европейската
администрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред “езиците на aдминистрацията”. Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарските острови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейският парламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По
време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти с временни
трудови договори.
2025 г.- Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците отново
отказват да приемат еврото.
2026 г.- Високата цена на европейската администрация изисква драстични съкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС. Балканските служители на ЕС достигат 99.3% от общия брой.
2027 г.- Румъния успешно приключва приватизацията. През 2028 г. Сърбия поема председателството на ЕС.
2028 г. - През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последвана от Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателство напускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения. Всички тези страни въвеждат строг визов режим за ЕС.
(Текстът се разпространява в румънските Интернет-сайтове)

2006-12-23T21:05:00.000+01:00

Ще ми се да разкажа за една случка, леко потресаваща, но не и измислена. Надявам се да се разбере от множеството посланието: в подлеза под Ларгото (за непосветените на софийските потайности това е площад Независимост, т.е. между Президентството и Министерския съвет) минах набързо, само дето трябваше да спра за момент и както се бях запътил, се върнах - причината бе едно момиченце, около 11 години да имаше, което скрибуцаше на своята цигулка, чакайки някоя стотинка.Тази малка българска кибритопродавачка просеше с малкото което можеше да изцвири на забързаните българи. Тази малка българска кибритопродавачка получи от мен паричка (Коледа е!!!). Тази малка българска кибритопродавачка ми каза „Благодаря”, секунди преди аз да продължа по пътя си. И така, както тръгнах да се изкачвам по стълбите, когато пред мен след секунда щеше да се появи герба и онзи евро-часовник, се зашлушах какво свиреше момиченцето - тази малка българска кибритопродавачка скрибуцаше „Одата на радостта”.

Весела Коледа колеги.

2006-12-23T21:04:00.000+01:00

¿Olvidarte?

Me pregunto: ¿cómo te olvido?

De tu cuadro me miras serenamente,

аún siento tu último hálito caliente,

y tu espíritu el mío ha prendido.

Olvidarte – yo no lo puedo.

Miles de recuerdos obsesionan mi mente,

la angustia dentro: tan fuerte

que hoy nada tiene sentido.

¡Vete! ¡Vete de mis sueños

y libera mi corazón del dolor!

Mi alma erra entre el Sol y la Luna,

lágrimas y frío – estos son ya mis dueños.

Nunca más conoceré si vivo tu amor

porque te perdí en la oscuridad eterna...

През това време можете да се обърнете и към останалите колеги; и те имат нещо скрито изпод възглавката...

2006-12-23T21:03:00.001+01:00

Je pense qu’il y avait qqch qui l’a étonnée dans cette lettre ou elle s’est vexée, je ne peux pas le dire avec certitude. Aujourd’hui, dès ce jour-là, on se regard seulement, on ne se parle pas, mais on sait qui est l’autre et elle sait tout de moi et moi - d’elle. On ne se parle pas, et j’n’sais pas s’il y aura un jour quand elle me dira « bonjour ! » Non, je suis sûr qu’elle ne le fera pas. Et maintenant on se regarde seulement, je pense qu’on s’épie pour être sûr que l’autre est encore vivant, et c’est tout, pas plus.

2006-12-23T21:01:00.000+01:00

Става въпрос за - мъглата.

Да, колкото и да ми е странно, но София, този "развиващ се и ужасно затворен в себе си и умислен за бъдещето си и на своя кмет град" вече може да се сравнява (поне в това!) с Албиона. Мъглата според мен е единственото нещо в този град, което расте, докато останалото старее неимоверно Та думата ми беше за мъглата - непрестанно чувам как се отразява тя на летище София и съчувствам искрено на хората, които просто трябва да си нагласят бизнес-срещите или почивките в съответствие с климата. Много неприятно, мили мой читателю. Но не ми се иска да се задълбавам в този неясен аспект на мъглите, където и да са по света.

Сетих се за това, което мъглите все пак успяват да поскрият и за което съм малко или много доволен - грозотата на столицата на китната ни република. Понякога си мисля - как добре ми се отразява на сърцето, че на път за вкъщи не виждам онази сива реалност наречена панелни постройки. Те остават някъде там, със своята бездушевност и безперспективност, като верига, която е единственото което имаш, но чак след като го изплатиш. Не ми се иска да разказвам каква гледка мъглата успява да скрие на идващите от летището към Цариградско. Потресаваща. Е, дупките все пак се усещат, но за известно време се изгубват онези олющени и наистина “пошли” фасади на реклами от преди повече от 8 години, които са покрай бул. "Брюксел". (Това от само себе си е достойно за коментар, но в някой следващ път... ) Мъглите скриват, но те няма да са вечни, а грозотата все ще си е там. А блоковете - колко приличат на онези, построени край Чернобил! - ще блеснат отново със своята подтискаща мрачност и ще ни напомнят, че не сме си внесли вноската по кредита.

2006-12-13T14:30:00.000+01:00

Четете ли вестници?Наистина, четете ли?

Или май в случая да попитам – гледате ли внимателно снимките към статиите и какво се крие в тях? Ще се опитам да подредя в някакъв ред това, което ме подразни в медиите, дори предизвика в края и леко отвращение от поднесеното свързано с трагедията край град Бяла. Да започнем с публикациите: четох един вестник в събота, името не е уместно да се цитира, но тук е мястото от друга страна да се каже, че този вестник претендира за изчерпателност, обективност, а е може би и с най-висок тираж (и рейтинг) в България. Та, думата ми беше за материалите вътре и по-конкретно за снимковия материал. Цели 4 страници са отделени за катастрофата в река Янтра, като някои снимки са потресаващи и в действителност постигат първоначалната си цел - да повлияят върху читателя. Да, с ръка на сърцето си мога да кажа, че съчувствам най-искрено на близките на пострадалите, както и че се надявам ранените да се възстановят възможно най-бързо. НО, защо вестникът е поместил снимка, на която ранен от катастрофата видимо изпитва болки и този мъж се сдържа да не заплаче от болката? Пита се в задачата: някой помолил ли го е за разрешение да бъде сниман при неговото състояние и после да го помества във вестник? "2.3.3 Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност." "2.3.2 Ще избягваме публикуването на снимки и записи, направени извън обществените места, ако засегнатите лица не са съгласни." Тук сигурно оправданието е, че става въпрос за болница, защото само така вестникът би се измъкнал от отговорността. На другата страница - цитат на мъж, който търси отчаяно своята съпруга. Пита се: цитатът, от който наистина болката е потресаваща, дали е публикуван със знанието на господина? "2.3.4 Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си." Дали господинът е поискал на цяла България да стане достояние неговата лична драма? НЕ, не ми се вярва, че точно в този миг той е търсил публичност. Над снимката от първия пример има снимка от операционната зала от нощта на трагедията. Защо трябва да се използва чак такава снимка за въздействие?! Това е лична трагедия, лична драма, лична борба на този, чийто живот е в ръцете на русенските лекари. Къде е личното пространство, къде е личната неприкосновеност в случая, защото аз лично от тази снимка съм силно обезпокоен! Или отново вестникът ще си измие ръцете с аксиомата "информиране на обществеността"?!?

Останаха ми още два примера, за мен най-потресаващите. Отново в съботния вестник, на първа страница - снимка на ангелчето Михаела, която се бори за всяка минутка живот, която е толкова близо до живота и в същото време до смъртта, ако се предаде. ДА, признавам си, ефектът от първата страница е огромен. Но това е едно дете, при това на първа страница!!! Ако се търси сензацията в този вестник още от титулната страница, то границата с жълтата преса ми се размива тотално. "2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес." Та къде е "общественият интерес" в случая? В случая е криворазбран обществения интерес или по-скоро е надмината всякаква етична граница при търсенето на по-силен обществен отзвук. И върха на глупостта и самозабравата на медиите - кадри от погребения във вечерните новини, с които обаче вече какво се цели аз не зная. Поради каква причина трябва да се показва до такава степен скръбта в Бяла? Нима репортерите са забравили как се “преразказва” на обществеността? А, да, разбира се - те отново информират заради обществения интерес, но цената е твърде, твърде висока! "Медиите имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения" Не ми се струва в техните задължения да се включват и отразяване на погребения. Погребение на крал - добре, но тук е една напълно лична драма, незасягаща никого другиго освен близките. И тук, и в този случай, е прескочена всяка граница и извинение вестникът просто няма! Поне така е в моите разбирания.

Трябва да се признае, че вестникът е поместил и дълга статия за вината на държавата за трагедията и по-конкретно, че тя се повтаря. Това значи, че пресата може да бъде критична към управниците със нисък праг на защита, но не твърде. Защо още от първа страница не се появи заглавието против истинските виновници за трагедията?! Защо не се появи само и единствено това заглавие на първата страница на един брой, като знак на протест?! Ето защо смятам, че наистина медиите са забравили под какъв документ са се подписали преди време, забравили са и за личната неприкосновеност на обикновения гражданин, забравили са и етиката в отношенията с обикновените граждани. Но не са забравили да критикуват до известна степен управниците, когато това е наложително. Или поне така е за няколко дни, после идва ново заглавие. Етиката някъде се е изгубила, а на нейното място се е загнездил меркантилният стремеж на медиите за сензационност.

И всичко това за сметка на личната болка на обикновения българин!

2006-12-01T17:24:00.000+01:00

След толкова коментари, че има неща, които са на испански и не се разбират, ето, моля, едно стихотворение, чийто превод е лично мой. Не претендирам, че съм предал изцяло болката на оригинала, но все пак идеята се подразбира, надявам се. А ако искате да има тук още подобни преводи, то само го напишете в коментарите. Приятен ден!!!

NO QUIERO QUE TE VAYAS

No quiero que te vayas
dolor, última forma de amar.
Me estoy sintiendo
vivir cuando me dueles
no en ti, ni aquí, más lejos:
en la tierra, en el año
de donde vienes tú,
en el amor con ella
y todo lo que fue.
En esa realidad hundida
que se niega
a sí misma y se empeña
en que nunca ha existido,
que sólo fue un pretexto
mío para vivir.
Si tú no me quedaras,
dolor, irrefutable,
yo me lo creería;
pero me quedas tú.
Tu verdad me asegura
que nada fue mentira.
Y mientras yo te sienta,
tú me serás, dolor,
la prueba de otra vida
en que no me dolías.
La gran prueba, a lo lejos,
de que existió, que existe,
de que me quiso, sí,
de que aún la estoy queriendo.

Pedro Salinas

Не искам да си отиваш

Не искам да си отиваш
болко, последен етап от това
да обичаш. Чувствам се
жив, когато ме болиш
не в теб, нито тук, а по-далеч:
при земята, в годината,
от която идваш ти,
при любовта към нея
и всичко което беше.
В тази реалност
потопена, която се отрича
от самата себе си и упорства,
че никога не е съществувала,
все едно е била само претекст,
за да живея.
Ако ти не ме изоставяш,
болко, неопровержима,
аз бих го повярвал;
но ти ми оставаш.
Твоята истинност ме уверява,
че нищо не бе лъжа.
И докато те усещам,
ти ще ми бъдеш, болко,
доказателство за друг живот,
в който не ме болеше.
Голямо доказателство,
далеч,че е била,
че съществува,
че ме е обичала, да,
че все още я обичам.

2006-11-24T10:54:00.000+01:00

Рецепта за: "Хайде да си помогнем!"

Нужно ни е: малко търпение, 3+1 отбрани и избрани личности, работа в екип,всеобщо съгласие, по възможност компютърен кабинет за разпространение;

Самият проект: Идеята изглежда проста, нещо подобно вече съм постигал, а като идея тя може да се приложи и в по-друг вариант, но резултатът да си остане същия. Ще обясня - трима души (а може и само двама) се заемат със задачата да търсят материали в Интернет за даден проблем от - да вземем за пример - тема от дисциплината "История на европейската идея" (а защо не и "Международни отношения"?). Идеята е да се набави допълнителна информация по дадените въпроси, която да е веднъж усвоена от “търсещия” и след това от нея да се вземе само нужното.
Тези три личности могат да работят само по един проблем и по следващия да работят други трима, т.е. тук има възможност да се въведе известна ротация с цел да се подобри качеството на работата и да не се натоварват излишно колегите. Информацията, събрана от различни сайтове, бива предавана на "редактор", който вече я оформя като отделен документ. Информацията най-добре е да бъде предоставяна в окончателния си вариант на български език, с възможност и за английски. Събраните файлове могат да бъдат вече предоставяни на останалите колеги по няколко начина:
· Създава се общ уебсайт, който ще е достъпен само в интернет-клуба към специалността ни, на който ще се публикуват данните;.
· Създава се уебсайт, ръководен от редакторите и участниците в проекта, който да се подържа от доставчик, т.е. чрез уебхостинг;
· При наличието на вече собствен сайт на специалността Европеистика тези файлове да бъдат достъпни оттам;
· Файловете да бъдат подготвяни във формат <.html> или <.php> и чрез общата поща да се разпространяват сред колегите;
· В най-краен случай - да се намерят и отделят най-нужните сайтове, от всичките, които ни се предлагат от търсачките, и техните линкове да бъдат публикуван или на blog, или просто да се подготви сайт, който да бъде като регистър за полезните линкове по отделните специалности;
В края искам само да кажа, че хубавото на идеята е, че се работи от една страна за “общото благо” на курса, но по-важното – тези, които ще търсят, знаят различни езици и места, където може да има нещо ценно като информация. Всеки един от колегите е уникален по тази характеристика.
Благодаря за отделените минути!!!

“На всички – Bon appétit
и ви казвам – merci!”

2006-11-17T14:59:00.000+01:00

« Tu es ce que j'ai toujours recherché
Ce que mon cœur a toujours désiré
La lumière quand dans le noir je me perds
Graver le temps
Toujours ensemble
Eternellement »

(Tragedie, Eternellement)

Ако някоя мила и романтична душица желае да му бъде преведено горното писание, моля да заповяда, е-mail имам и за да не го търсите из блог-а, ето го: nkaramalakov@yahoo.com! Приятен и стремителен ден Ви желая!

2006-11-17T14:58:00.000+01:00

« Le jour ou j'ai tourné la page
je me suis dit que plus rien ne pouvait me détruire »

« Que Dieu me pardonne,
de pas donner assez de temps à ceux que j'aime,
de pas leur dire assez souvent que je les aime,
de n'avoir la tête que dans mes affaires,
d'essayer toujours de valoir plus cher.
Dans la vie que j’ai choisie, y'a des hauts, y'a des bas,
c’est le chemin que j'ai pris, y'a des risques à chaque pas.
Je le vis tous les jours et je suis fier d'être là,
et c'est comme ça, et c'est comme ça. »

(K-Maro, "Que Dieu me pardonne")

2006-11-01T21:10:00.000+01:00

Архивни кадри...

Рових се в дебрите на моя HardDiskDrive и намерих една картинка, която бях забравил, както бях забравил и повода за нейното намиране в интернет преди толкова лета (3 на брой). Войната, но не онази, преди 60 лета, а една друга, от преди близо 7, която за някои била само една “военна интервенция”. Тъй или иначе не ми се задълбава в тази конкретна публикация относно тази “военна интервенция” на НАТО отвъд западната ни граница и това как ни е повлияла на страната. Това ще го направя накратко в следваща публикация.

ТА, идеята беше за тази картинка, на която отново се натъкнах. Покъртителна е разликата между думите на тогавашния президент на САЩ – Клинтон, и реалността в Косово и Сърбия при и след бомбардировките на НАТО (бих го записал последното дори с малки букви). Та, думите на Клинтон: “ We must teach our children …. to resolve their conflicts with words, not weapons “. Струва си да се спомене, че тези думи са от реч след поредната престрелка в американско училище, които май никога няма да свършат, но това е друга тема. За картинката – шок и ужас!!! Думите на президента просто стоят грозно на фона на жертвите от войната. Шок и ужас! Най-потресаващото нещо, на което искам да Ви обърна внимание, е онзи разрушен, не – унищожен, не – изпепелен влак, който се вижда на картинката. Не, уважаеми, това не е кулаж; имаше дори клип от самолета, който е пратил ракетата по моста. Клипчето беше на официалния сайт на НАТО (наред с много други от същия вид), като то спираше в момента, когато ракетата наближи моста, а на него се появи въпросната влакова композиция.

Шок и ужас!!! Дотук, който разбира, няма нужда от повече.

2006-11-01T21:05:00.000+01:00

Малко поезия...

Serás tú

En aquel mes el invierno desvanecía,

el Sol las nubes superaba, lento,

entre los árboles calmábase el viento

y la naturaleza apenas se revivía.

Ante mis ojos ella se sonreía,

como el rayo más opulento.

Nos miraba solo la Luna de argento

que del cielo nuestro amor bendecía.

Que Dios sea mi testigo –

este amor, te juro, no morirá.

Con él en un nuevo mundo entré.

Confieso – “quiero envejecer contigo,

junto a ti la soledad no me seguirá

porque, por fin, mi amor, te encontré.”

............. специален поздрав за всеки..............който разбира :)

(лично творчество, лични думи, колкото и да не Ви се вярва, така че всички права са запазени)

2006-10-28T22:09:00.000+02:00

Много лошо мили дами и господа! Есента е вече навсякъде около нас и нищо не може да ме накара да повярвам, че тя е само кратко, временно явление. Не, не и не! Есента е най-неприятна за мен с това, че всеки път ме навяват едни много неприятни чувства, всяко едно от които се събират в простичката дума - носталгия. Да, липсват ми онези безкрайни нощи край морето; да, липсват ми онези горещи страсти под безоблачното небе; да, липсва ми безгрижността под слънцето; да, липсват ми и онези мигове на върхожно