Четете ли вестници?Наистина, четете ли?

Или май в случая да попитам – гледате ли внимателно снимките към статиите и какво се крие в тях? Ще се опитам да подредя в някакъв ред това, което ме подразни в медиите, дори предизвика в края и леко отвращение от поднесеното свързано с трагедията край град Бяла. Да започнем с публикациите: четох един вестник в събота, името не е уместно да се цитира, но тук е мястото от друга страна да се каже, че този вестник претендира за изчерпателност, обективност, а е може би и с най-висок тираж (и рейтинг) в България. Та, думата ми беше за материалите вътре и по-конкретно за снимковия материал. Цели 4 страници са отделени за катастрофата в река Янтра, като някои снимки са потресаващи и в действителност постигат първоначалната си цел - да повлияят върху читателя. Да, с ръка на сърцето си мога да кажа, че съчувствам най-искрено на близките на пострадалите, както и че се надявам ранените да се възстановят възможно най-бързо. НО, защо вестникът е поместил снимка, на която ранен от катастрофата видимо изпитва болки и този мъж се сдържа да не заплаче от болката? Пита се в задачата: някой помолил ли го е за разрешение да бъде сниман при неговото състояние и после да го помества във вестник? "2.3.3 Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност." "2.3.2 Ще избягваме публикуването на снимки и записи, направени извън обществените места, ако засегнатите лица не са съгласни." Тук сигурно оправданието е, че става въпрос за болница, защото само така вестникът би се измъкнал от отговорността. На другата страница - цитат на мъж, който търси отчаяно своята съпруга. Пита се: цитатът, от който наистина болката е потресаваща, дали е публикуван със знанието на господина? "2.3.4 Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си." Дали господинът е поискал на цяла България да стане достояние неговата лична драма? НЕ, не ми се вярва, че точно в този миг той е търсил публичност. Над снимката от първия пример има снимка от операционната зала от нощта на трагедията. Защо трябва да се използва чак такава снимка за въздействие?! Това е лична трагедия, лична драма, лична борба на този, чийто живот е в ръцете на русенските лекари. Къде е личното пространство, къде е личната неприкосновеност в случая, защото аз лично от тази снимка съм силно обезпокоен! Или отново вестникът ще си измие ръцете с аксиомата "информиране на обществеността"?!?

Останаха ми още два примера, за мен най-потресаващите. Отново в съботния вестник, на първа страница - снимка на ангелчето Михаела, която се бори за всяка минутка живот, която е толкова близо до живота и в същото време до смъртта, ако се предаде. ДА, признавам си, ефектът от първата страница е огромен. Но това е едно дете, при това на първа страница!!! Ако се търси сензацията в този вестник още от титулната страница, то границата с жълтата преса ми се размива тотално. "2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес." Та къде е "общественият интерес" в случая? В случая е криворазбран обществения интерес или по-скоро е надмината всякаква етична граница при търсенето на по-силен обществен отзвук. И върха на глупостта и самозабравата на медиите - кадри от погребения във вечерните новини, с които обаче вече какво се цели аз не зная. Поради каква причина трябва да се показва до такава степен скръбта в Бяла? Нима репортерите са забравили как се “преразказва” на обществеността? А, да, разбира се - те отново информират заради обществения интерес, но цената е твърде, твърде висока! "Медиите имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения" Не ми се струва в техните задължения да се включват и отразяване на погребения. Погребение на крал - добре, но тук е една напълно лична драма, незасягаща никого другиго освен близките. И тук, и в този случай, е прескочена всяка граница и извинение вестникът просто няма! Поне така е в моите разбирания.

Трябва да се признае, че вестникът е поместил и дълга статия за вината на държавата за трагедията и по-конкретно, че тя се повтаря. Това значи, че пресата може да бъде критична към управниците със нисък праг на защита, но не твърде. Защо още от първа страница не се появи заглавието против истинските виновници за трагедията?! Защо не се появи само и единствено това заглавие на първата страница на един брой, като знак на протест?! Ето защо смятам, че наистина медиите са забравили под какъв документ са се подписали преди време, забравили са и за личната неприкосновеност на обикновения гражданин, забравили са и етиката в отношенията с обикновените граждани. Но не са забравили да критикуват до известна степен управниците, когато това е наложително. Или поне така е за няколко дни, после идва ново заглавие. Етиката някъде се е изгубила, а на нейното място се е загнездил меркантилният стремеж на медиите за сензационност.

И всичко това за сметка на личната болка на обикновения българин!